Разбойничеството в Източните Родопи (1918 - 1941г.)

В Кърджали бе представена книга, която разглежда темата за разбойничеството в Източните Родопи и организираната престъпност през периода между двете световни войни като социален проблем. Авторът Вълчо Златилов е издал второ, допълнено издание на труда си след успешната реализация на първото с тираж от 300 копия.

Изданието „Разбойничеството в Източните Родопи (1918 - 1941 г.)“ се основава на непубликувани архивни документи от Държавния архив в Кърджали. Златилов открива интересна информация относно действията на разбойническите банди и усилията на местната администрация чрез фондовете на околийските управления, прокуратурата и съдилищата.

Според проучванията му, група от Ивайловград може да бъде определена като първата организирана полицейска банда в България. Тя е работила съвместно с бивш полицай и около двадесет души от околийското управление; десет от тях са подведени под наказателна отговорност. За разкритие на тази банда помага нелегалната вътрешно тракийска революционна организация, която оказала съдействие при идентифициране и други престъпници. Групата е осъдена по решение на окръжния съд в Кърджали, а произнесената присъда е станала факт лично пред Андрей Ляпчев - тогавашен министър-председател.

Златилов установява, че малкият брой служители по охрана - само 237 за осем общини - е причина за високото ниво на престъпност в региона между 1918 г. и 1941 г., като той успява да събере данни за над 25 разбойнически банди през този период. Интересното е, че дейността им не се ограничава до страната ни; много български имигранти извършвали престъпления и в Турция и Гърция.

За борба с това явление важна роля играят както действалите революционни организации, така и Законът за ликвидиране на разбойниците приет през декември 1922 година, който въвежда редица мерки срещу подобни прояви.

„По време на нашето изследване сме се опитвали да намерим обяснения относно причините за възникването на разбойничеството какво го подпомага - всичко това е структурирано тематично-хронологично“, добави авторът Вълчо Златилов.