Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро настъпва мрак, а зимата, която си отива, обвива в лед северната земя. Малко момче, облечено с животински кожи и носещо меч с гарванова глава на него, се опитва да преодолее трудния терен, калта и тежестта на своя товар – останките на баща си Едсгар, велик войн от Север.

От небесата изтича поток бяла светлина към погребалното огнище. Въздухът е изпълнен със звънливи тонове; сякаш милиарди метални частици падат върху стоманен щит. Едсгар отправя последно сбогом към Ерик, докато прекрасните валкирии взимат неговия дух и го водят към Валхала заедно с Один.

Ранен и изтощен след битката, Ерик поема обратно към дома си с намерението да осъществи последната воля на баща си. Макар че е самотен в пътуването си, той не е напълно сам.

„- Коя си ти… – попита пак момчето.
- Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето. – отвърна глас като пролет - Аз съм Принцесата на зората.“ И хиляди арфи запели нежна мелодия.

Ерик усети как потъва в магическа атмосфера и видението му избледняло далеч.
- Ще те срещна ли някога? – промълви той със смущение.

Момчето се озовава във вихрушка от предателства и опасности. Норните определят битките за негова съдба — както реални така и невидими. Дали малкият воин ще успее да оцелее? Ще спази ли обещанието дадено от своя отец?

Приключенията на Ерик продължават при разлистването на книга Първа.