Унищожение

Мишел Уелбек, считан от американската критика за най-влиятелния френски автор след Камю, започва кариерата си като поет през 1988 година. Десет години по-късно той достига международна слава с втория си роман „Елементарните частици“. След него последват произведенията „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005) и „Карта и територия“ (2010), който получава престижната награда „Гонкур“. През 2015-та, в контекста на трагичните атентати срещу списанието "Шарли Ебдо" и концертната зала "Батаклан", излиза неговият провокативен роман „Подчинение“, който предизвиква множество реакции – както положителни, така и отрицателни. Четири години по-късно се публикува “Серотонин”, което представя мрачна картина на опустошението в човешката душа под влиянието на консуматорското общество.

Само шест месеца след дебюта му във Франция, новият роман на Уелбек - “унищожение” - е издаден от "Факел експрес". Годината е 2027-а; президентът на Франция приключва втория си мандат и не може да участва в предстоящите избори. Главният герой Пол Резон работи като високопоставен чиновник в икономическото министерство близо до успешния министър Брюно Жюж. Френските разузнавателни служби започват разследване на загадъчни хакери, които публикуват усъвършенствани видеа с необичайни криптирани послания. В резултат Пол става свидетел и активен участник в разследването относно серия мистериозни атентати със заплаха за човечеството – от взривяване на складове със замразена сперма до потапяне на китайски контейнеровози с бежанци.

В един момент двама мъже принуждават министър Жюж да коленичи край гилотината, докато той се адаптира към светлината след дълго време тъмница. Лицето му показва учудване вместо страх. Докато единият задейства механизма за затваряне над главата му, другият монтира ножа върху устройството предназначено да ускори падането му... Постепенно министърът изпитва дълбока тъга – общо чувство без конкретна причина.
След кратък миг размисъл той затваря очи само за да ги отвори веднага после; именно тогава единият от нападателите освобождава спусъка. Ножът пада незабавно – главата е отсечена мигновено, а кръв приижда към легена от цинк; тя се търкулва надолу по склончето точно пред камерата, оставайки само няколко сантиметра далеч от обектива. Очите на министъра са широко отворени и изразяват шокирано учудване.