България от първо лице: Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г.

На Коледа, на 7 януари 1924 г., рано сутринта влакът от Белград пристига на централната гара в София, а с него идва и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването й е започнало пет дни по-рано в Мюнхен. Утрешният ден е студен, а семейство Вазови пропуска предварително уговореното празнуване на Бъдни вечер. Заради закъснението никой не я посреща и тя взема файтон, за да се отправи към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова.

Мари ще остане при Вазовите около година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно записва всичко случило се. Бинка Вазова си спомня: "Ние учехме уроците си, а тя сядаше с подвързана книжка и пишеше безкрайно много." За щастие дневникът е запазен; той представлява уникален документ от периода, когато в България се създават основите на множество културни институции - много от които са свързани с Консулова-Вазова и нейното обкръжение. Този дневник съдържа автентична информация относно политическите и обществени събития, свидетел на които става Мари Айхорн, както и за значими личности в софийския културен живот.

Съвременните читатели вероятно ще намерят най-голямо удоволствие в описанията на ежедневието на новосъздадения образован буржоазен елит - семействата им, празничните традиции, ваканциите им, развлеченията им и обичаите им във връзка със взаимодействието между тяхната среда и външния "европейски" свят.

Стойността на разказаното значително расте предвид факта че българската мемоарна литература не предлага много произведения представящи представители от елита спрямо тяхното всекидневие. Записките на Мари Айхорн започват през януари 1924 г., когато заминава с влак от родния си град Фюрт до края си през август 1925 г., след завръщането й обратно в Мюнхен.