Пандора. Сборник с емблеми

Думата "емблема" произлиза от гръцки и означава мозайка или елемент от сглобяема мебел. Тя обозначава специфичен литературен жанр в Западна Европа, който днес почти не се помни от читателите, но представлява едно от най-значимите печатни достижения на Ренесанса във Франция, Италия и Германия. Основоположник на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), който бил учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата може да бъде разглеждана като вид ребус. Тя притежава способността да комуникира чрез предмети и да предава смисъл чрез звуци. Създаването ѝ съответства на поетичния идеал на Хораций, ценен и почитан от много хуманисти и творци през Ренесанса. В емблемата образът и словото действително се срещат; защото изображението не просто иллюстрира текста – то му служи за отражение. От самото си възникване емблемната литература става арена за интелектуална конкуренция между художници и поети, които стремят да открият думите в изображенията или обратното - границите между тях.