Царица Елеонора Българска

Князът и Княгинята се появиха, хванати за ръка: той беше висок и с пълна фигура, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен и леко накуцващ – истински страдалец! Полуобърнат към Нейно Височество, той гледаше доволно като човек, който язди расов кон. А тя – със своята дълга шия и благородни черти, висока и стройна, бе обгърната от бяла лионска коприна. Простата й изработка придаваше елегантност на фигурата й, която изглеждаше безупречна като формула или афоризъм. Всеки допълнителен детайл щеше да наруши кристалната й цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено привлекателна; но нейният естествен аристократизъм я правеше недостижима за всяко друго чувство освен възхищение.

През деветте години от царуването си – блестящите и трагични времена на Балканските войни – тя премина от ролята на мащеха към висшите сираци до Майка на Отечеството. Световните медии я нарекоха „Коронованият ангел на България“. Последното й желание беше изпълнено: погребана е в свещена българска земя близо до стената на Боянската църква, която лично спаси от разрушаване и така остави наследство за бъдещите поколения и света.