Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията напредва паралелно с дълбоки и всеобхватни промени в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия, която включва основните си клонове – абаджийство и гайтанджийство, обединява всички тези трансформации. Високата степен на проучване позволява не само по-подробно възстановяване на обществените изменения, но също така да се проследи динамиката на икономическата, културната и политическа модернизация. Икономическият подем през втората и третата четвърт на XIX век внесе значителна енергия в преди това изолирани планински населени места. Благодарение на текстилния бум малки градчета като Карлово, Казанлък и Габрово се утвърдиха като центрове не само за икономика, но също така за образование и политика в България. Именно те раждат националните лидери, които водят борба за народна просвета, култура и църковна както и политическа независимост.

Книгата отхвърля поне две установени догми в социалните науки: идеята за строга опозиция между традиционно и модерно; както и концепцията за модернизационните процеси по модела център - периферия, при който периферията винаги изостава от централната част. Освен това разрушава още една догма относно националния разказ – свързана с географското положение на България. Напротив, проведеното изследване показва че откъснатостта – каквато е географската или инфраструктурната – играе роля във специфичността на асинхронността в икономическия цикъл именно в текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)