Пънк 57

Миша

Когато бяхме деца, един учител ни накара да напишем писмо до дете от друго училище. Те решиха, че съм момиче с името Миша и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо установихме недоразумението, но продължихме да си пишем. Дискутирахме всякакви теми – коя е най-вкусната пица, кой телефон е най-як, дали Еминем е най-добрият рапър в света… И така започна всичко.

През следващите седем години ние станахме „ние“. Никога не сме се виждали дори за миг.

Писмата й пристигаха редовно – понякога по едно на седмица, а друг път три в рамките на един ден. Тя беше единствената, която ме разбираше и приемаше такъв какъвто съм.

Имахме само три правила: без шпиониране в социалните мрежи; без обмен на телефонни номера; без снимки.

Взаимоотношенията ни бяха перфектни – защо да ги разваляме?

Но после видях онлайн изображение на момиче с името Райън. Моята Райън. Вече знаех, че трябва да я срещна. Само че не очаквах да я намразя.

Райън

Не ми е писал от три месеца насам. Нещата изглеждат странно. Да не би случайно да му се е случило нещо лошо? Познавам Миша - това са реални опасности.

Без него полудявам. Единствен той познава истинската мен и само той може да ме разбере.

Вината лежи върху мен – трябваше или да взема номерът му или поне да намеря профила му във фейсбук.

Той може би никога повече няма да се появи...

А може би точно пред мен… и аз изобщо не го осъзнавам."