Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989-2012

Монографията представлява опит за изработване на концепция относно музейната мрежа и промените, които настъпиха в нея след 1989 година. Целта е да се класифицират различните типове музеи и да се систематизират техните основни характеристики. В книгата се анализират предизвикателствата пред българските музеи в контекста на изменящата се национална и европейска среда, както и историко-културологичния ефект от политическите и икономическите трансформации, с акцент върху държавната културна политика, позицията на различните политически сили през годините, законодателството като рамка за функциониране на музеите и техните отношения с други институции.

Основен акцент в труда е разбирането, че музейната мрежа не е само теоретично понятие – тя е динамичен организъм, подложен на влиянието на множество фактори, които оформят развитието й, времевите изменения и дългосрочните успехи. Тук също така се разглежда термина „музейна мрежа“ не просто като определение, а по-скоро чрез механизмите за нейното възникване и ключовите характеристики. Това позволява да бъде установено какво от сегашното състояние на българската музейна мрежа произтича от генетични особености или недоразвито минало. Особено внимание получават факторите зад съвременните промени в музейната структура – включително информационното общество и технологичният напредък, пазарните механизми и глобализационните процеси.

Изследването черпи информация от архивни материали, официални документи от законодателната и изпълнителната власт след 1989 г., управленски програми на правителства през този период, статистики както научни публикации във медиите.