Министерството на върховното щастие

Арундати Рой е първият автор, живеещ в Индия, удостоен с наградата „Букър“ през 1997 г. за романа си „Богът на дребните неща“, който се счита за едно от най-впечатляващите произведения в историята на тази престижна награда. Вторият й роман, озаглавен „Министерство на върховното щастие“, излиза през 2017 г., две десетилетия след началото на писателската й кариера.

Това беше време, когато всички твърдяха, че цари мир.

Цял ден горещият вятър бушуваше по улиците на града, носейки прашни пелени и капачки от бутилки със безалкохолни напитки. Той ги запращаше към предните стъкла на автомобилите и очите на мотоциклетистите. Когато стихна, слънцето вече бе високо и разчупи мъглата; топлината се завръща и маранята трептеше по улиците като танцьорка. Хората чакаха дъждът, който обикновено идваше след пясъчната буря, но той така и не настъпи. Пламък опустоши бедняшките къщи покрай реката и унищожи повече от две хиляди колиби.

Въпреки всичко кайсията оставаше натрупана с яркожълти цветове, които бунтуващо протягаха клоните си към горещото кафяво небе с посланието: „Майната ти!“.

Момиченцето се появи внезапно малко след полунощ – нямаше ангели или магьосници да я приветстват с дарове. Вместо това звезден рой освети източния хоризонт при нейното пристигане. Само миг преди това тя бе там; а после – внезапно – лежеше върху бетонната повърхност в кошче за отпадъци между блестяща цигарена хартия и празни пакетчета чипс: гола под светеща лъчиста площ сред комарите. Кожицата й беше синкаво-черна и гладка като тюленче; будна беше, но необичайно спокойна за толкова малко същество.

Вероятно още през първоначалните месеци от живота си научила как няма смисъл да плаче или поне че собствените й сълзи са безполезни.