Бараж срещу Атлантика

Френският автор Фредерик Бегбеде (роден през 1965 г.) веднъж забелязва в една галерия картина, която го заинтригува: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета, разположен на верандата на хижа пред работно бюро с мастилница и перо, а зад него се вижда екзотичен плаж. Той решава да купи произведението и внезапно си спомня, че това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Споменът му напомня за миналото и Бегбеде започва да пише. Думите нахлуват в съзнанието му като вълни и се изливат върху страниците като размисли относно писателската работа, неуморния стремеж към творческо вдъхновение – моментално желание. По този начин миналото се връща обратно, превръщайки се в защитна стена срещу настоящето.

След „Един френски роман“ Бегбеде отново търси смисъл във своето съществуване, пропито от носталгия. В „Бараж срещу Атлантика“, което е препратка към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас, той разглежда един вече окончателно изгубен период. Празникът приключва и единственият лек против самотата остава любовта – дори когато е остаряла или изморена, тя продължава да бъде любов.