Рожденичката

Джордан

Той ми предложи подслон, когато се оказах на улицата. Не ме експлоатира и не ми причини болка; дори стъпва внимателно около мен. Изслушва ме, защитава ме и вижда истинската същност на личността ми. Но…

Когато се прибира след работа, сърцето ми започва да бие лудо, а погледът му, изпълнен с желание, направо ме опарва.

Трябва да сложа край на това. Просто е невъзможно.

Сестра ми веднъж сподели, че няма добри мъже – а ако случайно срещнеш такъв, той със сигурност ще бъде зает. Но обвързаният не е Пайк Лоусън.

Аз съм този.

Пайк

Приютявах я с мисълта, че просто помагам. Времето минава и ситуацията става все по-объркана. Трябва да спра да мисля за нея и да престана да замирам от вълнение всеки път щом я видя у дома. Нямам право да я докосвам и не трябва да желая присъствието й.

Тя е деветнайсетгодишна; аз съм трийсет и осем годишен баща на нейния приятел.

Сега двамата живеят при мен. Какво може толкова сериозно да се обърка?