Сърцето на медитацията

Същността на медитацията, която й придава живот, е състраданието. Тук става въпрос не просто за обичайното състрадание, а за такова, което се развива и задълбочава в синхрон с мъдростта, произтичаща от практиката на медитация.

Без това основополагающе качество всички останали техники губят смисъл.

Добрата новина е, че умът може да бъде обучен да проявява състрадание. Такъв подготвен ум служи като плодородна почва за практиката на Великото съвършенство (дзогчен), която мнозина последователи на тибетския будизъм считат за най-висша духовна практика. Чрез нея можем да достигнем до първоначалното дълбочинно осъзнаване и да започнем активно да го изразяваме в живота си. Мъдростта и състраданието, които произлизат от това дълбоко прозрение, са от ключово значение не само за личния ни напредък в медитацията, но и за общия ни стремеж към по-мирен свят.