Стоянка Мутафова - смях и сълзи (второ издание)

Все още играя! Въпреки че е трудно да се движа по сцената. Постоянно си казвам, че е време да спра. Имаше времена, когато всичко беше различно! С всяко представление усещам как физически отслабвам и остарявам, но продължавам да играя... Измислям нови неща за ролята си. А залата винаги е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти дори, а младите също идват. Понякога ми става неудобно, когато след спектакъла идват при мен и целуват ръцете ми. Честно казано, това не ме радва особено. Аплодисментите също не са ми любими – те ръкоплещят и викат, а аз леко се отдръпвам назад. Но снощи имаше истинска буря от овации! Разбира се, приятно е да знаеш, че хората те харесват. Най-много обаче се чувствам щастлива, когато получа комплимент от някого, когото уважавам. Все още изпитвам вълнение като си спомня срещата с Марк Захаров – излизах от МХАТ и насреща видях един красив мъж - строен и стилен.

- Вие играхте Анну Андреевну?

- Да.

Той наклони глава към мен и целуна ръката ми с поглед на възхищение.

- А вие кой сте?

- Марк Захаров.

Започнахме да си целуваме ръцете взаимно и двамата кланяме един на друг! Това никога няма да го забравя – такъв комплимент! Когато самият Марк Захаров ти се поклони!
Стоянка Мутафова