Григор Начович-Велзевула

Григор Начович е български държавник, който играе важна роля в изграждането на България след освобождението от петвековното османско владичество. Неговите политически противници без основание му придават прозвище Велзевул, което всъщност се отнася до финикийския бог на злото и Сатана. Той активно участва в революционната борба и Руско-турската освободителна война, а също така взима участие в Учредителното събрание, където се изработва Търновската конституция през 1879 г. Освен това е първият финансов министър на Княжество България и заема различни министерски постове в редица правителства; дори става дипломатически посланик и кмет на София, но никога не проявява желание да бъде министър-председател. Политическите му опоненти го включвали в своите кабинети с думите: „Има Начович – има правителство.“

Той е образован човек с патриотичен дух и борец за свободата и независимостта на страната си. Успешно предотвратявал опитите на Русия да превърне България в Задунайска губерния.

Начович демонстрира умерени демократични възгледи, като едновременно проявява склонност към консерватизъм. Това обяснява променливостта в неговата политическа кариера, която винаги остава насочена към интереса на народа и държавата. Григор Начович не бил мотивиран от стремежа към богатство или славословие; той смятал живота си за ценен единствено чрез служба на обществото.

В своята тетрадка "Изповед" той заявява: „Не бях алчен нито жадувах за слава; не вършех злини и затова не можех да бъда Мефистофел.“ Така той реагирал срещу несправедливите обвинения от страна на политическите си врагове, които го нарекли Велзевул по време на последните години от неговата политика.