Блед пейзаж с хълмове

Първата книга на Ишигуро напомня на дзен-будистка градина, където отсъстват ярки метафори и сюжетът не е подложен на внезапни и драматични обрати.

Главната героиня Ецуко, японка, която с втория си съпруг се е преместила във Великобритания, се опитва да разбере причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря. Тя се връща в спомените от младостта си – към едно горещо лято в Нагасаки непосредствено след Втората световна война и атомните бомбардировки, както и приятелството си със Сатико, бедна аристократка, което е белязано от странни и зловещи инциденти.

Тази творба представлява най-японският роман на този литературен гений. Вместо контрасти тук срещаме полутонове; атмосферата е пленителна и недоизказана – акварелният фон предизвиква повече въпроси отколкото отговори. Чувства се напрежение от потенциален взрив, който така или иначе не настъпва. Всичко минава през ненадеждната призма на спомените ни – ние сме тези, които трябва да решим какво е истина и какво измислица.

В своята първа творба блестящият автор на „Никога не ме оставяй“ всъщност представя не просто роман, а криво огледало - счупено от болката и самотата между две реалности. Ишигуро ни указва посоката към хълмовете с намек: „Изкачвай ги сам нататък. Сам намери решения.“