Гео Милев и театърът

Гьоте подчертава, че единственото истински справедливо средство за творчество на сцената е способността на актьора да се трансформира. Това означава, че артистът не трябва просто да влага себе си в角色a, а по-скоро да интегрира персонажа в собствената си същност. По този начин той няма да представя себе си пред публиката, а ще оживи ролята. Само при тези условия актьорът може действително да изработи и усъвършенства своята роля. Той ще успее да се освободи от примитивната натуралистична рутинност на стария театър и ще насочи своето творчество към по-висшия примитивизъм – цел и стремеж на съвременния театър и изкуство като цяло; т.е., художествено творчество с минимални средства. (Гео Милев)