Еврейската държава

Теодор Херцел (1860-1904) е символ на световното еврейство и важна личност в ционисткото движение. Той се ражда в Будапеща, в заможно светско семейство, където получава добро средно образование. На 18 години семейството му се премества във Виена, където завършва право и за кратко работи като юрист до 1885 г. Въпреки това, истинската му страст са журналистиката и драматургията. Затова започва работа в редакцията на „Нойе Фрайе Пресе“ и пише няколко пиеси паралелно с тази дейност. През 1891 г. става кореспондент на изданието в Париж и пътува до Лондон и Истанбул. Скандалът около "аферата Драйфус", започнал през 1894 г., го насочва към въпросите свързани с евреите, а две години по-късно публикува труда си „Еврейската държава“. От 29 до 31 август 1897 г. той председателства учредителния конгрес на Ционистката организация в Базел и остава начело до края на живота си.

Херцел заявява: „Демокрацията без полезен противовес от монархия не предлага мярка нито за одобрение, нито за осъждане; тя води само до празни парламентарни дискусии, създавайки категория професионални политици.“ Той също така отбелязва: „В Европа научихме какво значи толерантност – без дори да се подиграваме с това! Само на определени места антисемитизмът може да бъде възприет като стара религиозна нетърпимост; сред културните народи той обикновено представлява движение за прогонване на призраците от собственото им минало.“