Задната къща. Дневник в писма /12 юни 1942 г. - 1 август 1944 г./

Постоянно се замислям дали за нас всички не би било по-добре, ако не бяхме в укритие, а сега бяхме мъртви и така щяхме да избегнем това страдание, особено като имаме предвид как бихме могли да спестим болката на другите. Но дори и тази идея ме изпълва с ужас. Все още обичам живота; помня гласа на природата и продължавам да се надявам – надеждата ми е безгранична.

Ане Франк пише дневника си от 1942 до 1944 г., докато със семейството си и други бегълци се крият в „задната къща“ в Амстердам от нацистите. Тя съставя записките единствено за себе си, но през пролетта на 1944 г. чува речта на министъра на образованието в изгнание Болкестейн по радио „Оранж“. В него той призовава след войната да бъдат събрани и публикувани документи, които свидетелстват за страданията на нидерландския народ под германска окупация. Болкестейн посочва дневниците като пример за такива материали. Впечатлена от неговите думи, Ане решава след края на конфликта да издаде книга, основавайки я именно върху своя дневник.

Този текст е четен многократно от хиляди хора по света и вече има заслужено място сред световните литературни класики. "Задната къща: Дневник в писма" представлява възхвала към човешкия дух – младостта, любовта и стремежът към истински живот вместо просто оцеляване осветяват един от най-тъмните периоди в историята ни. За първи път читателите у нас ще могат да се запознаят с пълното издание, което досега бе цензурирано поради откровеността на Ане относно сексуалността й и искрените описания за конфликтите между различните обитатели в Задната къща.

Дневникът на Ане Франк разказва историята всеки млад човек може да познае – преживяване при условия, които малко хора са виждали или знаели.