Живот без край

Нека уточним – не изпитвам омраза към смъртта; мразя моята собствена смърт. Докато повечето хора приемат нейното неизбежно настъпване, това е техен проблем. Аз лично нямам желание да умирам и ще добавя още: смъртта няма да ме намери. Тук споделям какво направих, за да избегна глупавата си кончина като останалите. Няма никакъв начин да умра без активно участие от моя страна.

Фредерик Бегбеде също реагира на ситуацията. На 50 години той се сблъсква с кризата на средната възраст, много от приятелите му са напуснали преждевременно този свят и най-вече – той е обещал на малката си дъщеря, че няма да умре. В почти автобиографичния си роман известният френски писател разказва с доза ирония и самоирония за опитите си (дали истински или фиктивни?) да постигне безсмъртие, изразява надежда и страх относно трансхуманизма и „надграждането“ на човешкия вид, както и обич към семейството си. За своя защита той посочва списък с причини за желанието си да живее - например: „25. Мъркането на котка пред горящия огън в камината и 26. Мъркането на огън в камина пред мъркаща котка (по-рядко)“. Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато човек е смъртен, никога не може да бъде спокоен“, Бегбеде тръгва на пътешествие между лаборатории и професори с единствената цел – да стане постчовек.