Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В цикъла „Езически празници“ графичните произведения напомнят на древни сюжети и предизвикват усещането за съдбовността на един народ, подобно на това, което можем да видим при Гоя. Вместо да яздят коне, жените са се качили на биволи, в синхрон с романтичните и сантиментални сцени. Те са представени в плевнята - къпещи се, мечтаещи и обичащи се. Мъжете са разпънати, а кръстът и колелото присъстват като неизменна част от композицията.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше естествен артистизъм и чувство за хумор, понякога дори надминаващо това на неговия вуйчо Дечко Узунов. Той съчетавал аристократично отношение с усет към простотата и завладяващата непосредственост на българския характер. Беше почитател на буйното селско веселие и ритуали сред шопкините, откривайки красота у тях равна на тази при античните вакханки. Създаде творбата „Отвличането на вакарелките“, изобразявайки жени върху биволи — не по-малко привлекателни в своята опияняваща езда от сабинянките. Умееще да навлезе в най-интимните аспекти от живота без вулгарност, превръщайки плевнята във храм на живота както ярема от каруцата до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за визуално представяне; те изразяват личната перспектива на Христо Нейков относно епоха изпълнена с големи надежди. Това е опит да бъде уловен духът преди трансформацията у хората — години през които те не търсели стихотворения за себе си нито пък мислели за героизмa. Начинът по който той реагирал спрямо близкото минало и актуалните проблеми насочва вниманието ни към Борис Ангелушев, Илия Бешков или Ренато Гутузо. В темите около саможертвата, пътищата и човешкия живот – мотив познат още отдавна – Христо Нейков добавя своя уникален принос.