Какво забравят лекарите

През последните две десетилетия в здравеопазването се наблюдават два противоположни процеса, които набират интензивност.

От една страна, интересът към естествени и немедикаментозни методи за лечение расте значително. Тази тенденция вероятно ще продължи да се увеличава, независимо от критиките срещу нея – тя е резултат от недоволството от традиционната медицина, а не проява на незнание.

От друга страна, медицинската практика започва да става все по-ограничена (по мое мнение - целенасочено), което води до демотивация у лекарите да вземат независими решения и да търсят алтернативи извън установените рамки. Освен това, много области на медицината остават пренебрегнати. Новото поколение лекари често разчита единствено на фармацевтични продукти.

Този възникващ конфликт не може просто да бъде разрешен с призиви или общи насоки от Световната здравна организация относно ограничаването на антибиотиците или обсъждания за полипрагмазията. Необходими са новаторски практически решения; много от тях вече са предложени в научната литература – споменават се повърхностно в учебниците или остават непознати сред архивирани изследвания. Именно те ще бъдат разгледани в настоящата книга.

- Д-р Атанас Михайлов