Лов на искри

О, рало в синевата! Орал в синевата
синът на небето, целият сън, сит от дребно
сито, което се нуждае от тези тръби,
сажди и онези измами горе, които издават

звуци върху този пречист сняг. Нека всичко му се връща,
пропастта да ни възвърне обратно, вратите
нека бъдат здраво заключени с онзи щрак,
наполовина огън, наполовина тъма,

и полет и лекота – свято отсъствие
на онзи лъч, на онова знамение,
което не може да бъде осъществено,

да завърже ралото за синята площ,
сито за дребното, всички около него,
на снега, който най-вероятно е тук.