Небесните пасбища

„Небесните пасбища“ (1932) е една от ранните творби на Стейнбек, в която се проявяват темите и стилът, характерни за по-късните му произведения. През 2010 година пиесата бе представена на сцена под ръководството на художествения директор на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.

Мнозина критици я описват като „роман в разкази“, тъй като представлява уникална колекция от житейските истории на фермери, установили се в плодородната земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране и съчувствие, както и с добродушен хумор, Стейнбек очертава образа на патриархална общност от хора - простодушни и искрени, разумни и мъдри, странни или неудачници. Всеки носи своя товар по трудния път на живота – низ от мечти и разрушени надежди, радост и тъга, успехи и провали; ежедневие изпълнено с обикновени случки както и драматични моменти. Постепенно пред нас се оформя един цветен свят от преплетени съдби, който процъфтява сред благодатна долина. Тази местност била наречена Лас пастурас дел сиело още преди повече от век от испански ефрейтор, преследващ индианците - той изразил възхищението си с това име.