За какво говоря, когато говоря за бягането

За какво разказва Мураками, когато споменава бягането? Той говори за себе си с искреност и доза хумор, за интимните си размисли, за нещата, които е премълчал или преглътнал, за уроците от своя житейски опит, за писателската работа и предизвикателствата на маратонеца. Обръща внимание на различията между вчерашния и днешния Аз, на течението на времето и следите, които оставяме. Всеки ден той отделя време да тича – години наред по 10 километра в усамотение под звука от стъпките си и ритъма на любимата рок музика. Бяга в пустота, бяга навътре към себе си. Час-два изключени от разнообразното ежедневие са посветени на джогинг както физически, така и духовно. Освен това всяка година участва поне в един маратон - упорито съсредоточен върху достигането до финала. Не е случайно заглавието му да напомня за сборника с разкази „За какво говорим, когато говорим за любов“ от Реймънд Карвър; защото при Мураками бягането символизира страстта му. То също служи като метафора както за писането, така и за живота сам по себе си. Вероятно читателят няма да обуе маратонки веднага след последната страница; това не е целта на автора. Въпреки това алегоричната японска мъдрост ще резонира у него през страниците на мемоарното есе написано от един писател бегач.