Зона на прехода (за края на посткомунизма)

Културният теоретик Борис Буден представя своята оценка за съвременността и най-новата история на нашия регион в Европа. Повече от 25 години след официалния край на комунизма, той разглежда важни въпроси, касаещи всички посткомунистически общества:

• Какво се случи с основните концепции на демокрацията при пренасянето им в посткомунистическите страни?
• Можем ли да говорим за "край на обществото", "разпадане на социалното" и промяна във формите на участие на индивидите?
• Каква е връзката между тези явления и възраждащата се религия? А как стои национализмът?
• Как ретроутопията, присъстваща в съвременното изкуство, влияе върху всичко това?
• Защо стремежът към миналото замества надеждата за прогрес?

Буден сравнява прехода от комунистическа диктатура към демократична свобода с известна сцена от филма „Сталкер“ на Андрей Тарковски: трима мъже преминават през забранената зона, където желанията стават реалност. В края обаче техните мечти остават неосъществени, а истинската стойност идва от опита натрупан по време на пътуването.

Борис Буден е роден през 1958 г. в Хърватска и живее между Австрия и Германия. Завършил е философия в Загреб и има докторска степен по културна теория от Хумболтовия университет в Берлин. От началото на 80-те години работи като журналист и писател; през 1993 г., като част от участието си в югославското мирно движение, основава списанието Аркзин - културно-политическо издание посветено на литературата, изкуството и новите медии. Той е основател и главен редактор на „Бастард Пъблишинг“; неговият политически активизъм води до публикацията му с есета – Барикади I и II.

Творбите му предлагат философско-културологично-политическо осмисляне както на посткомунистическата ситуация, така и критика спрямо културата и изкуствата. Постоянната му теза гласи, че Европа остава разделена културно и политически; според него Източна Европа често бива считана за аутсайдер или дори "копеле". В тази уникална позиция Буден вижда потенциала й да играе ключова роля при преосмислянето на европейските ценности.

Той е автор или съавтор многобройни книги като: „Вавилонската яма: преводима ли е културата?“ (2004), „Преводът: обещанията зад понятието“ (2008) ,„Относно войната: критически рийдър по съвременно изкуство“ (2006/2010) ,„Изкуството and contemporary critical practice : reinventing institutional critique” (2009) сред много други. Буден членува в Европейския институт за прогресивни културни политики [EIPCP] във Виена . Настоящият труд представлява неговото най-разпознаваемо произведение.