Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден! (Поема за деца)

Навярно една добра звезда е сплела
тънка стълба от сребърни лъчи за теб.
Вятърът ти дава крила, ти се носиш,
и нежно галиш детските очи.
Кой би могъл да оспори това?
Тъмният мрак разпръсква пухкавите си облаци
по пътища, които никой друг не познава,
ти тихо идваш при нас, стар вълшебнику.

Ето звездите блестят на небето,
вятърът остава навън.
А ти, невидим, проникваш сред децата.
Как успяваш? Кажи ми, Чичо Сън.
На легълцето завивките повдигаш,
миглите докоснеш с мекото перце,
лампата започва смешно да трепти,
мама ме поглежда с учудено лице.
Да, твоите шеги са толкова различни.
Често ме ядосват и понякога се сърдя.
Смесваш цветовете на моите боички
и прекъсваш радостните ми игри.
Но сега искрено те моля – няма да бъда непокорен.
Моля те, ела вътре и не стой сам навън.
Искам да узная: какво сънуват хората?
Разкажи ми всичко, Чичо Сън!