Безмайчинство

В романа "Безмайчинство" болката, натрупана през годините, се трансформира в силно обвинение и копнеж по майка, представяйки песен за самота и зов за любов. В Германия произведението стана значимо събитие, а авторът му бе удостоен с наградата „Ингеборг Бахман” през 2010 година.

Историята започва със снежно пътуване. Когато момчето е на две години, то е изоставено от майка си, а баща му вече не присъства в живота им. Тя заключила двете деца – него и по-малката сестричка – у дома и заминала на Запад; след 1961 г., когато Берлинската стена била построена, тя окончателно загубила връзка с миналото си. След два неуспешни опита за осиновяване, третият успява да промени съдбата на детето. На 18-годишна възраст той ще открие наличието на сестра си, а след падането на Стената на 50 години ще срещне своята майка. За тази важна крачка той страда три години преди да реши да я направи.

Романът на Петер Ваверцинек не предлага линейна хронология; вместо това ни потапя в спомените и образите от миналото на една нестабилна душа. Стилът варира - преминаваме от реалистично повествование до мечтания, от лирична поезия до яростни обвинения. Между тези нюанси можем да намерим прозаични описания за убийства и малтретиране на деца.

Тази „ужасно немска история“, както я нарича критиката, разглежда още живота в детски дом при тоталитарния режим, почти успешното бягство през границата когато героят е войник, провинциалната застойност през 60-те години в ГДР и младежките стремежи към свобода чрез рок музика и джинси или първи романтични увлечения.