Паметник на неизразимото

Скъпи читателю,

Не бързай да затваряш тази книга. Пред теб се разкрива път – прав и открит. Няма нужда от светци, водачи или полицейски кучета; в крайна сметка този маршрут не води до никъде. Не очаквай накрая да намериш смисъл или да научиш нещо важно. В процеса обаче е възможно да срещнеш: птици, зелени поляни, дървета и слънце. Ще ги забележиш само ако гледаш с очите си, а не с ума си. Например, масата тук с подредените около нея столове съвсем не прилича на онези, които познаваш.

И за финал – всичко това е напълно реално. Но те моля, замисли се: всъщност необходима ли ни е толкова много реалност?