България, Православието, историята

Събраните тук текстове са били публикувани в българската периодика през последните години и обикновено се появяват по определени поводи. Сега, когато са извадени от техния контекст и подредени един до друг, те показват, че става въпрос не за случайни резултати на авторски ентусиазъм, а за части от внимателно замислен проект с дългосрочна цел. В България Георги Тодоров може да не е единственият представител на този проект, но безспорно той е най-упоритият му двигател.

При беглия поглед се вижда, че основен аспект на неговата работа е разобличаването на големите митове в българската история. Тодоров разглежда теми като "златният" век при Симеон или Априлското въстание – събитията, които често служат за основа на националната гордост. Според него тези исторически моменти всъщност представляват значителни провали и пропуснати възможности.

Разбираемо е да атакува митовете като част от автентичния подход към историята. Това, което отличава Георги Тодоров от типичния исторически критик, е фактът, че той поставя под съмнение самите основи на историческото мислене в България и Европа през последните три века.

Той открива недостатъци в начина, по който се разпознават явленията като предполагаеми исторически ценности чрез кратки причинно-следствени връзки. Отказвайки да следва такова ограничено разбиране за историята — лишено както от стратегическа перспектива така и произвеждащо идеологическа обърканост — той предлага интерпретация базирана на фундаменталните антропологични характеристики.

Оттук произлиза радикално преосмисляне на всички стойности и ново преразглеждане на централните оси. Важен момент според мен е проучването относно архитектурната модернизация в София края на XIX век; то демонстрира как стратегията за културна идентичност e сгрешена.

Подобен анализ продължава към съвременността ни с не по-малко усърдие в разобличаването на настоящите ценностни системи. Основният фокус за Георги Тодоров остава трансформацията между вертикални структури (идеи) във хоризонтални (реалии), която влияе върху социалната и културна среда.

Когато говорим за антропологичното измерение в историята според Горан Тодоров - християнските ценности играят ключова роля: те предоставят стабилна основа при анализа му без да заменя временни митове с нови такива.

Читателят може да приема или отказва мнението му колкото пожелае; едно обаче трябва ясно да се признае: дори при несъгласие с тезите му те предлагат полезен критичен поглед към очевидното. Освен това тъй като няма интерес към изграждането си научна кариера спазването на стилови норми не го притеснява – понякога думите му звучат крайно или патетично именно поради силната страст към България и Православието.
Георги Каприев