Българската освободителна кауза през горнилото на Източния въпрос

През продължителния период на османското управление българският народ проявява силна съпротива срещу завоевателите. Много от бунтовете, въстанията и заговорите са с регионален характер и спонтанно избухват, без да имат необходимата подготовка и организация. Възможностите за съпротива както на българите, така и на останалите балкански народи са значително ограничени, което затруднява успешната им борба срещу нашествениците. Заради това те се обръщат към надеждата за помощ отвън. Първоначално погледът им е насочен към Австрия, а след XVII век - основно към Русия. Руският царе умишлено подхранват тези очаквания. Още през XVI век Иван Грозни открито заявява намерението си да освободи балканските източноправославни християни, като ясно формулира целта си да избави Цариград от османската власт. На тази основа се ражда известната легенда за Дядо Иван. Същият курс в руската политика става още по-изразен при Петър I и Екатерина Велика, които значително увеличават мощта на Русия и засилват натиска върху Османската империя.