Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове (князе) представлява кратък исторически запис, който включва имената и родовете на някои от ранните български владетели. В него са отбелязани датите, когато те се възкачват на престола, както и продължителността на управлението им, включително периодите на съвладетелство или гражданска война. Интересно е да се отбележи, че титлата хан (кан) не фигурира нито при едно от споменатите имена; вместо това Аспарух и петте му предшественици са наречени единствено князе.

Според Стефан Чурешки в Именника на българските князе имената на тези владетели произлизат от сарматската традиция за именуване в Боспорското царство през първите години след Христа. Това може да бъде обяснено с факта, че територията на Стара Велика България обхваща области населявани от сармати в Боспорското царство със значими градове като Херсонес, Олбия и Фанагория. Например име Оумор присъства в края на Именника сред имената на царете по надписите от Боспора под формата Омарос. Родовото име Ерми също може да бъде открито във форматирани варианти като Ерм при царете от региона. Дуло има сходство с названието Дулас в надписите свързани с босфорските власти. Освен това е възможно родът Дуло да има връзка с неславянското племе Дулеби около долния участък на река Днестър; подобна асоциация може да важи и за рода Уокил (Вокил) спрямо племето угличи (уличи). Тези две неславянски групировки са били разположени в район впоследствие известен като Онгъл (Огъл), централната част на държавата основана от Аспарух.