Благосклонната чума

„Благосклонната чума” представлява антиутопичен роман, който служи като красива алегория за концепцията за свободната воля и стремежа към истината. Това е история за личностното развитие, търсенето на собственото място извън социалните ограничения и завръщането към корените ни в моментите, когато открием себе си.

В този свят всяко дете от ранна възраст знае, че един ден ще остане без родителска подкрепа. То е обучавано да се справя само с предизвикателствата на живота още докато е малко. Когато настъпи времето родителите му получават известие, което ги задължава да го напуснат завинаги; след това детето може да разчита единствено на собствените си сили и помощта на организацията Испектората.
Тук живеят независими деца – едно от тях е Карина.
На пръв поглед животът на Карина изглежда спокоен, но след освобождаването ѝ умът ѝ започва да задава много въпроси. Защо има толкова много сгради при толкова малък брой хора? Защо инспекторът винаги приключва проверките с изявлението „Родителите ти са живи”? Тя обсъжда тези свои размисли с приятелката си госпожица Песимиси – училищната библиотекарка, която я предупреждава да не споделя идеите си с никого.
Неочаквано госпожица Песимиси изчезва и оставя подсказка за забранена книга наречена „Хроника”. Чрез нея Карина и нейни приятели Адриан и Любчо осъзнават ужасяващата истина относно света около тях – той представлява крехка структура от остатъците на живота преди опустошителна пандемия, която унищожила всички възрастни. Миналото постепенно изплува на повърхността и триото деца развива силно желание да разбере кои са всъщност те и какви са техните произходи.

Персонажите в произведението на Росица Казакова съществуват в свят със специфични правила; светове основани върху несигурността от смъртта и желанието за контрол над природата; но също така тук се наблюдават жаждата за индивидуален път и стремежът към истината, които трудно могат да бъдат потискани – свят твърде близък до нашия реален живот.