Животът е другаде

Студентите са написали на стената на Сорбоната, че "животът е другаде". Пърси Биш Шели знае това много добре – затова напуска Лондон и се отправя към Ирландия, където народът е започнал бунт. На двадесет години той носи със себе си множество пропагандни материали и прокламации, които служат като негов билет за истинския живот.

Истинският живот действително се намира другаде. Студентите изваждат павета от улиците, преобръщат автомобили и изграждат барикади; тяхното навлизане в света е динамично и зрелищно, осветено от пламъци и съпроводено с експлозии на сълзотворен газ. Колко по-трудна е била съдбата на Рембо, който само е мечтал за барикадите по време на Парижката комуна, без да ги види никога от родния си град Шарлевил. През 1968 година обаче хиляди млади хора в духа на Рембо строят своите барикади и зад тях отказват всякакъв компромис с предишните властелини.

На километър разстояние обаче, отсреща край Сена, старите господари продължават своята рутина и чуват шумовете идващи от Латинския квартал като нещо далечно. Студентите пишат "мечтата е реалност" върху стената, но всъщност може би обратното е вярно – тази реалност (барикадите, отсечените дървета и червените знамена) изглежда нереална; сякаш тя живее само в нечии фантазии.

„Животът е другаде“ излиза първо през 1969 г. на чешки в Канада и след това през 1973 г. във Франция на френски език, когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман.