Подир изгубеното време: Спомени

"... Моето време приключи. Аз съм дете на ХХ век. Това е вече минало. Не особено светло за България. Тя понесе поражения във всички войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата световна... Втората световна загуби баща ми. За Студената война аз бях свидетел на нейната загуба.

... Нуждае се да споделя нещо за себе си. Времето е дошло; така постъпват всички, когато осъзнаят, че в живота им няма нищо значимо напред. Когато нямат причина да гледат към бъдещето, те обръщат поглед назад.

... Не тъгувам за миналото. Ако можеше то просто да ми върне жена ми Цвети, майка ми и баща ми, брат си и приятелите… Но това е невъзможно.

... Както се казва, спомените са раят от който сме изгонени. Те приличат на движение назад като раци – видения от миналото. Видения - затова не нося отговорност за фантазиите и асоциациите на читателите, а само за собствените си преживявания. Който желае да вярва в спомени, може да го прави."

Павел Писарев