Неохотният фундаменталист

Тогава ми се струваше, а да бъда искрен, господине, и днес ситуацията не е особено различна - че Америка е загрижена единствено за външния си вид. Като общество вие избягвахте да разисквате общата болка, която ви свързваше с вашите агресори. Намерихте утеха в измислиците за собствената си важност и вярвахте в илюзията на своето превъзходство. Изиграхте този спектакъл пред света така, че цялото човечество да бъде потресено от вашите действия, включително моето семейство, което беше далеч на хиляди километри и по онова време бе изправено пред заплаха от война. Тази Америка трябваше да бъде спряна не само за благото на останалите хора по света, но също така и за самата себе си.

Какво точно направих аз, за да я спра? Наистина ли нямате представа какъв е отговорът, господине? Може би колебаете... не се притеснявайте; не съм толкова груб човек, че насилствено да извлека признание. Ще ви кажа какво сторих – макар то да не беше много значимо и се опасявам може би няма да удовлетворява очакванията ви. Но първо нека напуснем това място; прозорците затварят и около нас започват да се навъртат неприятни личности…