Изкуството, сталкерът на ума

Тази книга разглежда творци, които са предчувствали откритията на невронауката много преди тя да бъде създадена. Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Марсел Пруст, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф са разкрили истини за човешката природа и ума си още тогава, когато науката едва сега започва да ги преоткрива. Творческите им способности са предусетили факти от бъдещето.

Съществува достатъчно информация, която показва колко малко знаем; никога не можем да постигнем пълно познание. Затова изкуството е необходимо: то ни учи как да живеем с неизвестното. Само артистите могат да изследват непознатото без готови решения – понякога просто няма отговори. Когато се осмелим да надхвърлим пределите на нашето знание, изкуството остава единствената опора за нас. Важно е обаче хората на изкуството да не игнорират вдъхновяващите реалности представени от науката; всеки хуманитарист трябва редовно да чете списанието „Нейчър“. От своя страна точните науки също трябва да приемат фактa че техните истини не са единствени. Няма знание с монопол върху истината; както изкуството така и науката могат да бъдат полезни и верни в своите сфери. В днешния ден изкуството служи като необходима контрапункт на самодоволството на научния редукционизъм особено относно човешкия опит.

Джона Лерър

НИКОГА НЯМА ДА РАЗБЕРЕМ КАК НАШИЯТ УМ ПРЕВРЪЩА ВОДАТА В КЛЕТКИТЕ НИ ВЪВ ВИНОТО НА СЪЗНАНИЕТО."