Развалината. История на комунизЪма

Докога ще продължи да съществува комунистическата диктатура? Какво можем да направим, ако не успяваме да я забравим? В произведението си „Развалината. История на комунизЪма“ Ендре Кукорели разглежда общата историческа съдба на Източна Европа и собствените си преживявания. С ироничен тон и дълбочина той предлага разказ, който изследва това, което хората в региона биха искали да оставят зад гърба си. Главният герой не се дистанцира от миналото; вместо това с проницателност предава личния си опит от тоталитарната система. Кукорели пише книгата от 90-те години до настоящето, съчетавайки сарказъм със сериозност, докато обхожда света на комунизма – от СССР до Източна Германия.

„Мислеха, че всичко ще остане така завинаги и никой няма да разбере истината.
Вилата ни за лято като дете беше покрита с насмолен картон. Качвах се по стълба на покрива, за да беря падналите презрели кайсии от наклонените дръвчета над къщата. Знам какво е горещият насмолен картон; стъпвах бос по него и усещах странното смесено чувство – приятно и неприятно едновременно - как затъвам в него. Поради кайсиите имаше много оси около мен. Стъпките ми оставяха черни следи върху покрива, които трудно можеха да бъдат измити; можех часове наред само да ги стържа. Покривът почти щеше да пропадне под мен. Миризмата на ферментирали кайсии се смеси със смолистия аромат - беше приятно, но трябваше постоянно да изхвърлям плодовете с оси навсякъде около мен.

Хората също били опаковани в насмолен картон след смъртта им.
Има един слаб старец – показаха го по телевизията по време на процеса му: мъж с тънък врат – първо заснеха неговото лице и после го обесиха с въже. И други подобни случаи: стотици жертви като него са загинали при ужасни условия според политически мотивирани решения.

Всички знаем за тези ужасяващи действия - те са документирани широко във свободния печат и медии . Месеци наред темата бе обсъждана безспирно: радиото и телевизията многократно показваха този възрастен мустакат мъж как говори за правото си срещу системата , а впоследствие той бива убиван .

Обесването представлявало удушаване чрез въже.
Заведени в стаята по един или двама мъже били убивани там.
Поставяли единия човек под удара веднага след другия: когато умряло първият мъж , вторият вече бил доведен там . След проверка дали действително е починал , премахвали въжето околовръст ритуално погребение извеждали телцето .
По-късно тела били откопавани тайно — причините остават неизвестни ; статии не дават ясните детайли . Увивали ги пак в насмолен картон преди транспортирането към ново място за погребение .

Говореше се , че труповете били закопавани обърнати с лицето надолу . Не вярвам : твърде абсурдно звучи! Ясно е било просто изхвърлени без оглед точно положението !
Тези убийства нямало никога видими резултати ; уповавайки сякаш че самостоятелността остава неизменена -- нашумяло мнение сред всички : територия поне уж непозната ."