Песъчинки от спомени. Кратки разкази по действителни случаи

Често в сънищата си се разхождам из един запустял двор, покрит с къпини. С надежда оглеждам околността... Няма я селската къща, нито огнището с черните от сажди котлета на синджирите... Крайпътните стени са отсъствали... Вместо тях остават прогнили парчета от огради, направени от преплетени пръти... Но тишината и звънкият смях от детските ми лета все още присъстват...

Ако желаете, можете да ме последвате и аз ще ви заведа в моя малък свят, изпълнен с аромата на свежо сенце, шума на пукотещи дърва в огнището, далечния звук на щурци и блеенето на стадата в кошарите. Този свят носи както тъга и болка, така и глад за нещо повече – сбъднати мечти и несподелени желания. Моля ви само да вървите внимателно… За да не нарушите песъчливия мир на моите спомени...