Красиви неудачници

Трудно е да се определи дали Ленард Коен е по-известен и обичан като музикант или писател. Той има зад гърба си повече от 17 албума с впечатляващи песни, които значително са повлияли на популярната музика, както и 12 книги с поезия и проза, които му осигуряват заслужено място в литературните антологии. При него границите между свиренето на китара и творчеството над белия лист практически не съществуват. И двете изразяват горчиво-сладки чувства, смесвайки дълбока болка и неудържима любов – бавни и меланхолични, но изпълнени с интензивна емоция.

Първият му поетичен сборник вижда бял свят през 1956 година, а дебютният му музикален албум - вдъхновен от посещенията в известното нюйоркско студио на Анди Уорхол - излиза в края на 1967 година. Между тези две важни дати в неговата биография той пише втория си роман "Красиви загубеняци", който сам описва като нещо повече от книга – подобие на слънчев удар.

В романа наблюдаваме сложния любовен триъгълник между анонимния разказвач, който проучва индианско племе; съпругата му Едит; и техния циничен приятел. В този красив, понякога тъжен текст героите са потопени в собствена самота; светецът често изглежда неразличим от грешника, затънал в порок. Въпреки това според Коен красотата може да бъде намерена дори във загубата – стига да губиш красиво и да останеш красив въпреки своите поражения.