Лулу

Франк Ведекинд (1864-1918) е един от значимите немски драматурзи и поети, признат за предшественик на експресионизма и считан за класическа фигура в съвременния театър. Неговите многобройни произведения, които често са били преследвани или забранявани, му извоюват репутацията на смел критикуващ фалшивия морал на обществото около него. През живота си Ведекинд поставя пиесите „Земният дух“ и „Кутията на Пандора“, които предизвикват сериозни театрални скандали и цензура. По-късно той ги обединява под заглавие "Лулу", а днешната оценка я определя като най-велико постижение в неговата кариера.

Хората не се познават истински помежду си; те нямат представа кой какъв е. Само тези, които не притежават човечност, разбират другите. Всеки техен израз е лъжа – невярна дума. Те самите не осъзнават това, тъй като днес могат да бъдат единици, а утре напълно различни – зависещи от храната, напитките и любовните преживявания или тяхното отсъствие. Единствено телата им остават непроменени за известно време; само децата проявяват истинска мъдрост. Възрастните приличат на животни - никой не знае какви действия предприемат. Когато са щастливи, те хленчат и стенят; а когато попаднат в беда - радват се даже на малките радости от живота. Интересно е как гладът лишава хората от способността да понесат страданията си; но когато стомасите им са пълни, светът става място за мъчение и те биха жертвали всичко само за удовлетворяване на каприз... Има ли хора, които някога са изпитвали истинско щастие от любов? За тях истинското щастие означава просто добър сън и забрава... Благодаря ти Господи, че не ме направи такъв като тях…