Казаларската царица

Когато видя този мъж, който беше причината за нейното падение и страдания, в нея отново се пробуди онзи скрит и нахален спомен за любовта от онази вечер. В утробата си носеше плода на неговото действие. Тя почувства нова вълна на емоции. Този красив млад мъж, който премина покрай нея без да я забележи и скоро изчезна, предизвика бурни чувства в сърцето й...

Въпреки че осъзнаваше колко грешно бе това чувство – унизително за душата й – тя нямаше сили да го потисне или изкорени... Обвиняваше се за постъпката си от предишния ден и би искала да му поиска прошка на колене. Продължаваше да търси успокоение в своята болезнена самоизмама.

Душата й не беше желязна; тя бе крехка като кристал...