Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори

Чрез самото прочитане на тази книга вие вече сте вложили значителна част от себе си. Вие сте се изправили пред необходимостта да възприемете нови концепции и принципи, да развивате нови умения, да усвоите иновации и да оставите зад гърба си остарели модели на мислене и поведение. Когато човек е заобиколен от толкова много нова информация и трябва да положи сериозни усилия в изучаването ѝ, често му убягва общият контекст. Затова нека още веднъж накратко прегледаме основните цели и ангажименти на този метод на комуникация.

Стремим се към начин на съжителство с другите, който ни позволява да бъдем щастливи сред любимите хора, като същевременно им помагаме те също да се чувстват добре около нас.

Желаем взаимоотношения без обвинения и взаимни упреци.

Искаме по-добре да разбираме емоциите на околните.

Търсим начини за конструктивно изразяване на нашия гняв и раздразнение, без вреда за другите.

Стараем се уважително да балансираме нуждите както на децата си, така и собствените си потребности.

Имаме желание да научим децата как da проявяват грижа и отговорност.

Целта ни е да прекъснем цикъла на безполезните разговори, предавани през поколенията, и вместо това да предоставим друго послание за начина им на общуване: стилът, който ще могат успешно da използват в живота – с приятели, колеги или близки; а един ден – даже със собственото си поколение.