Къщата на спящите красавици

Жената от къщата го предупреди да не извършва нищо, което би било в противоречие с добрия тон, като например да пъха пръст в устата на спящото момиче или подобни действия.

На етажа имаше стая с осем татами, където разговаряха, и съседна стая до нея. Не изглеждаше обаче да има други помещения горе. Поради малкия размер на гостната на долния етаж, трудно можеше да се нарече странноприемница. Навън нямаше табела на входа, вероятно заради тайнствеността на дома. Вътре цареше абсолютна тишина. Когато старият Егучи отключи портата и влезе, видя само жената с която говореше; това беше неговото първо посещение и не знаеше дали тя е стопанката или прислужница. Изглеждаше обаче неподходящо да задава въпроси като гост.

Жената бе дребничка и надхвърлила четиридесетте години със свеж млад глас; сякаш умишлено поддържаше спокоен и равномерен тон при разговора си. Тънките й устни почти не се разтваряха по време на разговорите им, а погледът й рядко срещаше този на събеседника му. Нещо в дълбоките ѝ тъмни очи успокояваше недоверието му; освен това тя явно нямаше причина за недоверие към него и уверено контролираше ситуацията. На бронзовия мангал кипнеше железен чайник докато жената запарваше чай – както самият чай, така и начинът ѝ бяха изненадващо качествени предвид мястото и обстановката, целейки да помогнат на стария Егучи да се отпусне напълно. На стената висеше картина от Каваи Гьокудо – вероятно репродукция – изобразяваща планинско селце сред огнени есенни листа. Нищо не подсказваше наличието на необикновени тайни в тази стая.