Играта на стъклени перли

Херман Хесе предприема дълго пътуване, за да завърши най-значимия си роман „Играта на стъклени перли“. Той работи по него в продължение на десет години, в период, който е неблагоприятен за културата и интелектуализма. В Европа тогава властва политическо безумие, а диктатори определят съдбите.

В писмо от 30-те години на XX век авторът споделя: „Две неща бяха важни за мен – да създам духовно пространство, където мога да живея и дишам въпреки токсичността на света; място, което да бъде моето убежище и крепост. Освен това желая да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили…“. Както във всеки класически "образователен роман", Хесе стига до извода – служенето на Духа не трябва да пречи на служенето към Живота.

Романът представлява както въведение в хуманистичната култура, така и предупреждение за опасностите от прекомерния интелектуализъм. Това е книга за сложния и противоречив живот на духа – "мъчително прекрасна творба", според Томас Ман, която доказва истинското майсторство.