Свидетелства

Историята започва с една снимка, а по-точно – след един пожар, който остави семейството ни почти без вещи. Всичко спасено беше изключително ценно за нас и точно когато смятахме, че спомените ни са изгубени завинаги, открихме запазени фотографии от огъня. На една от тях дядо ми Ангел Гюлев е заснет с другари от “Богданов дол”, радвайки се на освобождението си пред камерата. Датата, която баба ми внимателно е записала на гърба ѝ, е 1948 година.

Не съм виждала друга подобна снимка и не зная някой да е отбелязал свободата си по такъв начин. В очите на осмината мъже има толкова тъга; ръцете им висят тежко, а дрехите им са стари и занемарени - трудно можем да ги свържем с предишните усмихнати и оптимистични хора. Някак напомнят герои от произведенията на Солженицин: може би защото са брадясали и в погледа им личи гордостта в обречеността или пък защото всички те притежават професии значими за обществото – учители, адвокати и лекари – които в този момент са извън него и не знаят дали ще намерят своето място обратно.

Когато видях тази забравена стара снимка, реших да предприема действия за запазване на спомените за дядо ми, баща ми и майка ми. Започнах да разказвам историята около снимката на приятели и познати; някой ме подсети вместо просто да тъгувам за загубения дом или любимите книги си струва да потърся хора преживели насилието на тоталитарната система – тези със свидетелства от онова време.

Досега съм убедена, че устният разказ е най-достоверното доказателство за миналото. Той не включва художествени измислици или литературни похвати; само чист живот в неговата плътност. И именно този живот представлява памет към миналото - то трябва задължително да бъде помнено. За съжаление обаче ние често забравяме важни моменти. Не съм срещала народ толкова несъзнателен като българския - все започваме наново без уроците от историята ни.

Вярвам обаче в оптимизма: искрено се надявам поколението след нашето да не повтаря тези грешки –да помнят историите си вместо всичко постоянно да тръгват начисто.
Затова се захванах активно с работата по проекта.

През две години проучвах личности готови открито да говорят за живота си пред микрофон; мнозина приеха поканата без страх от миналото – други говориха кратко докато трети предлагаха подробности изпълнени с историческo знание относно съдбата както индивидуално така и национално измерение през трудните времена под тоталитаризъм . Част от участниците реагираха саркастично спрямо собствената си съдба , докато други носеха трайна тъга но всички те носеха белези оставени върху душевността им вследствие режима .

Искам специално благодаря всем които пожелаха любезнозаемат място пред микрофона!

Веселина Гюлева