Щастието като цел

За книгата:
Българските читатели са запознати с Едуард де Боно чрез неговите произведения „Практическото мислене” и „Научете детето си как да мисли”. В новата му книга „Щастието като цел” той отново акцентира на позитивната нагласа и важността на начина, по който мислим. Де Боно предлага метасистема, която нарича "нова религия", основана на убеждението, че основната цел в живота е щастието, а самоуважението е ключовият фактор за него. Авторът твърди, че не трябва да бъдем пасивни относно щастието; можем активно да се стремим към него, като развиваме чувствителността си и създаваме условията, които ни радват. Новата метасистема учи как ефективно да преследваме щастието - разбиранато за "правилно" тук означава "резултатно". Трябва да възприемем света и живота не като тежест, а като шанс за щастие.

За автора:
ЕДУАРД ДЕ БОНО произхожда от Малта и завършва началното си образование в колежа Сент Едуард. Получава медицинска диплома от Малтийския кралски университет и продължава обучението си със стипендия Роудс в Крайст Чърч в Оксфорд, където специализира психология и физиология с отличие. По-късно защитава докторска дисертация по медицина и притежава още една докторска степен от Кеймбридж. Работил е като преподавател в престижни университети включително Лондонския университет, Оксфорд и Харвард.

Д-р де Боно е признат експерт в директното обучение на мислене както умение. Той въвежда термина латерално мислене (описан подробно в Оксфордския речник) и разработва формални техники за творческо мислене. Написал е 56 книги преведени на над 36 езика; сред най-известните са „Латерално мислене”, „Научете детето си как да мисли”, „Щастието като цел”, “Практическото мислене” и други. Освен това е автор на две телевизионни поредици и игрален филм под заглавие “2040”. Д-р де Боно има опит като лектор в 48 държави και участва активно във важни международни конференции; през 1989 г., например, председателства среща на носители на Нобелова награда. Множество водещи бизнес компании проявяват интерес към методите му по отношение на обучението по критичномислещи способности.

Той ръководи широкоразпространена програма за преподаване на мишление в училища по света със силен акцент върху простота та практичност при реализацията й . През 1969 година става основател на Тръста за когнитивни изследвания.