Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна Гора /V - IV в.пр.Хр./

**Увод**
**ИСТОРИЯТА НА ЕДНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ**

През пролетта на 2000 година, известният български археолог д-р Георги Китов направи впечатляващо откритие в близост до село Старосел, разположено в района на Хисар. Той намери значителен тракийски храм, познат сред местните жители като Четиньова могила. След това последваха още важни находки, които българската историческа наука може да отбележи с гордост.

След тази година посещавах многократно селото и археологическите му обекти. По онова време работех основно в Родопите и изследвах тракийските светилища, но всеки път когато се отправях към Южна България, погледът ми неизменно падаше върху хребета на Същинска Средна гора.

Няколко странни върха със скалисти ръбове северозападно от Старосел привличаха вниманието ми. Интуитивно предполагам, че "високо" над равнината са скрити големи тракийски светилища и непроучени останки от древността. Споделих подобна идея с колегата Китов по време на едно кратко посещение в неговата полева база при пътуването си за Белинташ в Родопите.

Възможността да наблюдавам внимателно билото на Средна гора се представи през есента на 2003 г., когато проучвах римската крайпътна станция sub radices (Суб радице), намираща се близо до село Христо Даново в Карловско.

През октомври 2003 г. за първи път предприех експедиция в Средна гора заедно с колегата Иво Тавитян от екипа на Георги Китов. Иво вече бе обиколил планината източно от връх Богдан и я познаваше доста добре; той притежаваше вилa в село Свежен, която използвахме като стартова база за нашите „ловни“ походи. Първоначалното ни навлизане между селата Каравелово и Старосел стана благодарение на Христо Минков от град Сопот, който ни транспортира със своя руски джип до хижата "Фенера". Не подозирах тогава, че тази “съветска” машина ще бъде единственото ни успешно средство за свързване с цивилизования свят по време на предстоящата наша експедиция в Средна гора.