Подводниците на Русия Ч.2

Съветските подводници от периода на Втората световна война се отличават с по-висока скорост в сравнение с чуждестранните им аналози, а що се отнася до далечината на плаване над водата, те изостават единствено от германските. Безспорно обаче, те разполагат с най-мощното въоръжение. При разглеждането дори на основните им характеристики става ясно, че значително изоставане има в областите като дистанцията при потапяне и дълбочината и скоростта на самото потапяне. Ако продължим анализа си по-дълбоко, ще установим, че върху качествата на подводниците влияят не само стандартните показатели за сравнение, но също така и новаторски технологии. Към тях спадат фактори като шумността на лодките, устойчивостта на техните прибори и механизми срещу удари, както и способността да откриват и атакуват противника при лоша видимост или през нощта. Също така важни са точността при използване на торпедното оръжие и подобни аспекти. За съжаление обаче нашите подводници в началото на войната не разполагаха със съвременни радиоелектронни средства за открития или системи за стрелба без предварителен контакт; нямаше стабилизатори за дълбочина или радиопеленгатори. Вместо това бяха известни с повишената шумност от механизмите си. Липсваше ефективна комуникация с подводници в потопено положение; перископът оставаше практически единственият начин за получаване информация относно надводната ситуация след потапянето... Тоест недостатъците в техническите параметри и трудностите във военната среда можеха да бъдат преодолени само чрез човешкия принос...
А.В. Платонов, В.М. Лурье
"Командири советских подводных лодок (1941-1945 г.)"
Санкт-Петербург, 1999 г., стр. 6