Изкуството да побеждаваш

Военната стратегия, представена от Сун Дзъ, е добре позната и разпространена в Западния свят. За първи път преди около два века мисионер я превежда на френски. Тези принципи са изучавани и прилагани дори от Наполеон. През последните две хилядолетия тя остава най-значимият военен трактат в Азия, като китайските, японските и корейските теоретици по война задължително я включват в обучението си.

Концепцията на произведението провокира множество дискусии и страстни философски дебати, привличайки вниманието на много известни личности.

"Изкуството на войната" се счита за един от най-древните и значими военни текстове в Китай. Приписва се на историческата фигура Сун У от края на VI век пр.н.е., но има различни версии относно времето му - някои го свързват с периода "Борещите се царства", т.е. VІ-ІІІ век пр.н.е., а трета версия анализира текста спрямо по-стари източници, които го поставят във втората половина на V век пр.н.е.

Възможността да бъде установено точното време е малка, както и автентичността на текста – традиционалистите настоятелно защитават съществуването на Сун Дзъ като личност. Може би самият той е авторствал основата на книгата; важните идеи вероятно са предавани устно през поколенията или преподавани в училища с течение на времето ставайки все по-разширени.

Най-старият вариант вероятно е бил редактиран от известния наследник Сун Бинем, който също прилага ученията му във своите "военни методи". В трактата ясно присъстват даоистки концепции, което води до философски обсъждания.

Много пасажи от "Изкуството на войната" могат да бъдат намерени и в значително по-късни военни текстове, което предполага възрастта й и нейното особено значение сред останалите трудове.

Текстът следва структура от тринайсет глави с конкретизиране върху определени тематики. Множество съвременни китайски експерти продължават да считат произведението за органично цялостно творение със собствена логика и развиваща се сюжетна линия; обаче родство между очевидно свързаните части често не може да бъде установено или липсва напълно.

Читателят може лесно да забележи как основните идеи са обработени логически, което подсказва авторството им към един човек или че текстът е преминал през унифицирана редакция.
Подобни военни трактати са открити погребани под могила принадлежаща към ханската династия Лин – те включват вариации от "Изкуството на войната", които показват минимални изменения само там където уточненията правят текста разбираем.

По времето когато този трактат бива написан, конфликтите вече представлявали сериозна заплаха за оцеляването не само у едничките държави но глобално . Сун Дзъ осъзнавал необходимостта армията да бъде мобилизирана с голяма предпазливост , а подходът му към военното управление бил задълбочено аналитичен , изисквайки детайлна подготовка предварително формулиране стратегически планове пред началото кампания .